Д-р Вержиния Бораджиева: В името на справедливостта и правдата станах съдебен лекар
Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Вержиния Бораджиева приключва междинното си обучение в Гимназия с преподаване на испански език „ Мигел де Сервантес “ в София през 2015 година Следва медицина в МУ – София, където се дипломира през 2021 година
От 2022 година е специализант по правосъдна медицина в Клиниката по правосъдна медицина и деонтология на УБМАЛ „ Александровска “.
Д-р Бораджиева, по какъв начин избрахте правосъдната медицина, с какво Ви притегли тя? Имаше ли роля фамилната среда за този Ваш избор?
Обучението по медицина е дълго, мъчно и скъпо, а изборът ми на компетентност бе един от най-трудните през целия развой на моето следване, защото бъдещата специалност би трябвало да бъде систематично и детайлно премислена.
Съдебната медицина е комплицирана, виновна и от време на време много тежка специалност, която не е за всеки, тъй като това е компетентност, която с изключение на доста познания, сплотяващи доста други специалности, с цел да може се даде обективно и научно обосновано експертно умозаключение, изисква и доста мощна душeвност.
Прилагането на медицински познания в решаването на най-различни противоречиви юридически случаи, да работиш с отдаденост, наслаждение и интерес, всеки ден да се предизвикваш в името на справедливостта и правдата – това са част от аргументите, които предопределиха да избера това поле на реализация.
Благодарение на вярата, поддръжката и утвърждението от страна на моето семейство, работата като правосъден доктор основава у мен възприятие на осъзнатост, че това не е просто специалност, а една огромна моя задача, изпълнена с ежедневни провокации и незнайни.
За фамилията ми бе изненада, че искам да аплайвам медицина и да облека бялата престилка, и защото в него няма доктор, който да ме насочи и даде съвет за взимане на решение за придобиване на избрана здравна компетентност, постоянно сменях желанието си в процеса на своето образование. До момента, в който в шести курс се срещнах „ очи в очи “ със Съдебната медицина - компетентност, в която се влюбих и която ме завладя със своята характерност и уникалност.
Специализирате в клиника с дълголетни обичаи, в нея са работили персони, съградили основите на българската съдебномедицинска школа. Какво е първото чувство когато прекрачихте нейния предел?
Катедрата по правосъдна медицина при Медицински факултет в София e учредена през 1919 година, т.е. преди повече от 100 години. Основател на Катедрата е първият доктор със компетентност „ правосъдна медицина “ – проф. доктор Атанас Теодоров. След него следва цяла плеяда от известни и водещи експерти в клиниката - като проф. доктор Иван Москов, проф. доктор Марко Марков, проф. доктор Ружа Василева и други.
Те са образец за нас, младите правосъдни лекари, и ни предават усеща на удивление към човешката душeвност на правосъдния доктор, мощ и отдаденост на специалността. Пример са за това, че естеството на работата не би трябвало да въздейства на настроението и усмивката ни.
Усещането ми в клиниката е за опция – опция за асимилиране на умения, проучване, проучване и изследване, добра реализация, висока оценка и самочувствие.
Кои тематични области в правосъдната медицина Ви притеглят най-вече?
Съдебната медицина е един посредник сред медицината и правото, която търси решение на медицински проблеми в правораздавателния развой, посредством правене на експертизи с обосновани изводи. И, в случай че нагледно мога да опиша правосъдния доктор, той е самобитен бранител на мъртвите и потърпевшите.
Специалността, която съм избрала, обгръща разнообразни тематични области, които както сами по себе си по този начин и в цялост са извънредно вълнуващи и любопитни. Една от най – деликатните, най – прочувствените, само че и от най – тежките и възбуждащи интерес области за мен е перинаталната патология или случаите, свързани с новородени.
Не е загадка, че експертите правосъдни медици у нас са доста малко. Коя е повода, съгласно Вас?
През последните години, казусът с кадровата рецесия и дефицитът на медицинските експерти във всяка компетентност е налице. Голяма част от току - що приключилите медици вземат решение да изоставен страната. Според извършено проучване през 2022 година, 60 % от новозавършилите лекари ще изоставен страната. 25 – 30 % незабавно след дипломирането, а другите 25-30 % след придобиване на компетентност.
В анкетното изследване прави усещане, че като съществена причина не се показва заплащането, а настояването за по-добра организация на здравната система, изискванията и опциите, които се дават – на практика, теоретични, както и сложното кариерно развиване.
Съдебните лекари на са изолирани от тази здравна картина. В България с добита компетентност по правосъдна медицина са към 73 индивида, като част от тях са в пенсионна възраст. Това е една доста характерна, натоварваща душeвността и високо виновна компетентност и заради тази причина се заобикаля от доста приключили млади медици.
Кои са най-големите компликации, с която се сблъсквате в работното си всекидневие?
Всеки един доктор, без значение от специалността, в която се осъществя, всекидневно среща разнообразни компликации и спънки – профилактика, диагностика и лекуване на разнообразни болести, решение на разнообразни проблеми, връзка с пациентите и техните близки и други.
Ежедневието на правосъдния доктор е малко по – характерно. Всеки ден на един доктор в клиниката се разпределя случай, по който да се изготви експертиза – на мъртвец или онлайн лице, при която лекарят в ролята на специалист дава своето умозаключение.
Емоционалното натоварване и отрицателните прекарвания са всекидневни за мен и сътрудниците ми в клиниката. Основните водещи качества в нашата специалност са освен постоянна душeвност, хладнокръвие, деликатност, съпричастност, отговорност, само че и обективност - качества, които се стараем да прилагаме във всеки един от случаите, по които работим.
За мен, без подозрение една от най – огромните компликации, пред които ми се постанова да се изправя в работното си всекидневие, е връзката с околните на потърпевшите и със самите потърпевши. Изключително отговорно се отнасям към тази роля, като се старая, от една страна да оказа помощ, успокоя и дава на околните или пациентите нужната им информация, а въпреки това, да проявя професионализъм и да се опитам да се абстрахирам от случая след диалога с тях.
А кои мигове Ви носят най-голямо наслаждение?
Когато аз и моите сътрудници успеем да помогнем да се позволи комплициран случай или да допринесем за разгадаването на мистериозен „ пъзел “, това е моментът, който носи най-голямо задоволство. Оказваме помощ на фамилиите на жертвите и оказваме помощ да спечелва справедливостта, като използваме знанията си в медицината, с цел да подкрепим правораздаването - това е нашата виновна задача - задача, изключителна и значима за обществото.
Как виждате реализацията си в околните години, какви са упоритостите Ви за развиване в специалността?
На този стадий, като специализант главната ми цел и приоритет през годините на специализация е да получа допустимо най-вече на практика и теоретични познания в специалността, да завърша сполучливо образованието си и придобия компетентност.
Кой е най-предпочитаният метод с цел да си почивате след дълъг ден с доста тежки случаи?
След дълъг и тежък работен ден в болничното заведение, значимо е да си осигуриш време за възобновяване и разпределяне. За някои хора оказва помощ да вършат неща, които ги успокояват - като четене, слушане на музика, йога или медитация. За други, обществените контакти и другарство с другари са извънредно значими - да излезеш на обяд или вечеря с хора, които са ти са близки. Аз по-скоро съм от втория вид. Важно е да намериш нещо, което ти оказва помощ да се отпуснеш и да се „ заредиш “ с позитивни страсти.
В тези предпразнични дни, какво бихте споделили на сътрудниците си, с които делите насладите и компликациите на специалността?
Преди всичко им поисквам здраве и успокоение в празничните дни. Работата в правосъдната медицина е напрегната и натоварваща, по тази причина е значимо да има време за отмора и възобновяване. Желая им да се насладят на времето с околните си.
В края на годината да почувстват професионално задоволство от добре свършената работа и да имат мощ и ентусиазъм за бъдещето и провокациите, които предстоят в специалността. Нека празниците бъдат изпълнени с наслада, обич и споделени моменти!
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Вержиния Бораджиева приключва междинното си обучение в Гимназия с преподаване на испански език „ Мигел де Сервантес “ в София през 2015 година Следва медицина в МУ – София, където се дипломира през 2021 година
От 2022 година е специализант по правосъдна медицина в Клиниката по правосъдна медицина и деонтология на УБМАЛ „ Александровска “.
Д-р Бораджиева, по какъв начин избрахте правосъдната медицина, с какво Ви притегли тя? Имаше ли роля фамилната среда за този Ваш избор?
Обучението по медицина е дълго, мъчно и скъпо, а изборът ми на компетентност бе един от най-трудните през целия развой на моето следване, защото бъдещата специалност би трябвало да бъде систематично и детайлно премислена.
Съдебната медицина е комплицирана, виновна и от време на време много тежка специалност, която не е за всеки, тъй като това е компетентност, която с изключение на доста познания, сплотяващи доста други специалности, с цел да може се даде обективно и научно обосновано експертно умозаключение, изисква и доста мощна душeвност.
Прилагането на медицински познания в решаването на най-различни противоречиви юридически случаи, да работиш с отдаденост, наслаждение и интерес, всеки ден да се предизвикваш в името на справедливостта и правдата – това са част от аргументите, които предопределиха да избера това поле на реализация.
Благодарение на вярата, поддръжката и утвърждението от страна на моето семейство, работата като правосъден доктор основава у мен възприятие на осъзнатост, че това не е просто специалност, а една огромна моя задача, изпълнена с ежедневни провокации и незнайни.
За фамилията ми бе изненада, че искам да аплайвам медицина и да облека бялата престилка, и защото в него няма доктор, който да ме насочи и даде съвет за взимане на решение за придобиване на избрана здравна компетентност, постоянно сменях желанието си в процеса на своето образование. До момента, в който в шести курс се срещнах „ очи в очи “ със Съдебната медицина - компетентност, в която се влюбих и която ме завладя със своята характерност и уникалност.
Специализирате в клиника с дълголетни обичаи, в нея са работили персони, съградили основите на българската съдебномедицинска школа. Какво е първото чувство когато прекрачихте нейния предел?
Катедрата по правосъдна медицина при Медицински факултет в София e учредена през 1919 година, т.е. преди повече от 100 години. Основател на Катедрата е първият доктор със компетентност „ правосъдна медицина “ – проф. доктор Атанас Теодоров. След него следва цяла плеяда от известни и водещи експерти в клиниката - като проф. доктор Иван Москов, проф. доктор Марко Марков, проф. доктор Ружа Василева и други.
Те са образец за нас, младите правосъдни лекари, и ни предават усеща на удивление към човешката душeвност на правосъдния доктор, мощ и отдаденост на специалността. Пример са за това, че естеството на работата не би трябвало да въздейства на настроението и усмивката ни.
Усещането ми в клиниката е за опция – опция за асимилиране на умения, проучване, проучване и изследване, добра реализация, висока оценка и самочувствие.
Кои тематични области в правосъдната медицина Ви притеглят най-вече?
Съдебната медицина е един посредник сред медицината и правото, която търси решение на медицински проблеми в правораздавателния развой, посредством правене на експертизи с обосновани изводи. И, в случай че нагледно мога да опиша правосъдния доктор, той е самобитен бранител на мъртвите и потърпевшите.
Специалността, която съм избрала, обгръща разнообразни тематични области, които както сами по себе си по този начин и в цялост са извънредно вълнуващи и любопитни. Една от най – деликатните, най – прочувствените, само че и от най – тежките и възбуждащи интерес области за мен е перинаталната патология или случаите, свързани с новородени.
Не е загадка, че експертите правосъдни медици у нас са доста малко. Коя е повода, съгласно Вас?
През последните години, казусът с кадровата рецесия и дефицитът на медицинските експерти във всяка компетентност е налице. Голяма част от току - що приключилите медици вземат решение да изоставен страната. Според извършено проучване през 2022 година, 60 % от новозавършилите лекари ще изоставен страната. 25 – 30 % незабавно след дипломирането, а другите 25-30 % след придобиване на компетентност.
В анкетното изследване прави усещане, че като съществена причина не се показва заплащането, а настояването за по-добра организация на здравната система, изискванията и опциите, които се дават – на практика, теоретични, както и сложното кариерно развиване.
Съдебните лекари на са изолирани от тази здравна картина. В България с добита компетентност по правосъдна медицина са към 73 индивида, като част от тях са в пенсионна възраст. Това е една доста характерна, натоварваща душeвността и високо виновна компетентност и заради тази причина се заобикаля от доста приключили млади медици.
Кои са най-големите компликации, с която се сблъсквате в работното си всекидневие?
Всеки един доктор, без значение от специалността, в която се осъществя, всекидневно среща разнообразни компликации и спънки – профилактика, диагностика и лекуване на разнообразни болести, решение на разнообразни проблеми, връзка с пациентите и техните близки и други.
Ежедневието на правосъдния доктор е малко по – характерно. Всеки ден на един доктор в клиниката се разпределя случай, по който да се изготви експертиза – на мъртвец или онлайн лице, при която лекарят в ролята на специалист дава своето умозаключение.
Емоционалното натоварване и отрицателните прекарвания са всекидневни за мен и сътрудниците ми в клиниката. Основните водещи качества в нашата специалност са освен постоянна душeвност, хладнокръвие, деликатност, съпричастност, отговорност, само че и обективност - качества, които се стараем да прилагаме във всеки един от случаите, по които работим.
За мен, без подозрение една от най – огромните компликации, пред които ми се постанова да се изправя в работното си всекидневие, е връзката с околните на потърпевшите и със самите потърпевши. Изключително отговорно се отнасям към тази роля, като се старая, от една страна да оказа помощ, успокоя и дава на околните или пациентите нужната им информация, а въпреки това, да проявя професионализъм и да се опитам да се абстрахирам от случая след диалога с тях.
А кои мигове Ви носят най-голямо наслаждение?
Когато аз и моите сътрудници успеем да помогнем да се позволи комплициран случай или да допринесем за разгадаването на мистериозен „ пъзел “, това е моментът, който носи най-голямо задоволство. Оказваме помощ на фамилиите на жертвите и оказваме помощ да спечелва справедливостта, като използваме знанията си в медицината, с цел да подкрепим правораздаването - това е нашата виновна задача - задача, изключителна и значима за обществото.
Как виждате реализацията си в околните години, какви са упоритостите Ви за развиване в специалността?
На този стадий, като специализант главната ми цел и приоритет през годините на специализация е да получа допустимо най-вече на практика и теоретични познания в специалността, да завърша сполучливо образованието си и придобия компетентност.
Кой е най-предпочитаният метод с цел да си почивате след дълъг ден с доста тежки случаи?
След дълъг и тежък работен ден в болничното заведение, значимо е да си осигуриш време за възобновяване и разпределяне. За някои хора оказва помощ да вършат неща, които ги успокояват - като четене, слушане на музика, йога или медитация. За други, обществените контакти и другарство с другари са извънредно значими - да излезеш на обяд или вечеря с хора, които са ти са близки. Аз по-скоро съм от втория вид. Важно е да намериш нещо, което ти оказва помощ да се отпуснеш и да се „ заредиш “ с позитивни страсти.
В тези предпразнични дни, какво бихте споделили на сътрудниците си, с които делите насладите и компликациите на специалността?
Преди всичко им поисквам здраве и успокоение в празничните дни. Работата в правосъдната медицина е напрегната и натоварваща, по тази причина е значимо да има време за отмора и възобновяване. Желая им да се насладят на времето с околните си.
В края на годината да почувстват професионално задоволство от добре свършената работа и да имат мощ и ентусиазъм за бъдещето и провокациите, които предстоят в специалността. Нека празниците бъдат изпълнени с наслада, обич и споделени моменти!
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ